Наскоро открити останки в Гренландия може би бележат най-северния открит досега викингски ловен преден пост на ледения остров, съобщи техен изследовател. Кнут Еспен Солберг, ръководител на проекта "Топяща се Арктика", който картографира промените в крайния север на планетата, заяви, че останките, разкрити през последните няколко седмици в западна Гренландия може да бъдат и ново доказателство, че климатът там е бил по-топъл преди 1 000 години, отколкото е сега. "Открихме нещо, което най-вероятно е док от камъни за големи кораби до 20-30 метра дължина", заяви той. Според него по-нататъшните проучвания и въглеродно датиране ще определят възрастта на останките. Викингски предания говорят за ловни постове за моржове, тюлени и бели мечки в западна Гренландия. В района живеят също и ескимосите-инуити, за които ловът е единствено препитание. "Това е най-далечният север на Гренландия, което свидетелства, че е открита активност на викингите през цялата година. По времето, когато викингите са живели тук, е било по-топло от сега"", добави Солберг. В топлото Средновековие в Гренландия са растели дървета и земеделски култури. Викингите изчезват оттук през ХІV век, което е косвен признак, че климатът е станал по-студен. Според Солберг откритият док се приписва на викингите, защото инуитите ползват само малки лодки и нямат нужда от подобно съоръжение. Открити са и останки на няколко малки каменни постройки близо до кея, като в това отношение викингите и ескимосите строят по приблизително еднакъв начин. Според Кристиян Келер, професор по археология в университета в Осло, сградите са подобни на викингските постройки в западна Норвегия, но докът не прилича на техните. Според Солберг обаче викингите не са можели да построят кейове от дърво в Гренландия, защото те не биха издържали през зимата на студа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар