ГОЛЯМОТО ОТКАЗВАНЕ

Странен ден за футбола. В България от играта се отказа Даниел Боримиров. Последният от четвъртите в света сложи обувките на пирона. Стана шеф и приключи една маратонска кариера. Даниел Боримиров е единственият българин играл на две Световни първенства и две Европейски. Уникално постижение за българските стандарти. През 1994 година младият Боримиров става четвърти. Бележи гол на Гърция при първата победа на страната ни в подобен форум. Вкарва и дузпа срещу Мексико. После игра на Евро 1996 в Англия. Пусна се на Мондиала във Франция през 1998. Накрая Пламен Марков го вкара в игра срещу Италия на Евро 2004 в Португалия. Сериозна кариера в Германия за Мюнхен 1860 и вярност на Левски в родината България. Борето беше част от два славни отбора на сините. Единият в средата на 90-те, който елиминира Рейнджърс и размаза конкуренцията в страната. Даниел Боримиров вкара два пъти в мрежата на ЦСКА при рекордното 7:1.
Халфът с номер 7 на гърба бе моторът на европейския поход по времето на Станимир Стоилов. За гарнитура мушна гол на Удинезе и вкара на Шалке 04. Вече няма да вкарва…
На „Георги Аспарухов” се сбогуваха с Игор Томашич. Фантастичен професионалист и голям мъж. Един от впечатляващите чужденци, играли в А група.
Последната голяма битка на Игор беше срещу ЦСКА. Един миг от мача показа защо България е далеч от европейския футбол. Петре нахлу в наказателното поле на Петков, Томашич не се върза на финта му и изби топката. Двамата се ухилиха и си плеснаха ръцете. Затова Игор ще иде където си поиска и ще взима повече пари, а Петре ще рита на Европейско и после също може де си иде.
Силните тимове на Левски в последните десетилетия винаги са имали по един по-специален защитник. Като Николай Илиев, като Петър Хубчев и като Игор Томашич. Последният ще се доказва някъде другаде, защото топката наречена А група е твърде ниска.
В съботния следобед си тръгна още един хърватин. Доста по-известен и много по-смел. Иван Класнич си взе сбогом със запалянковците на Вердер. Нападателят помогна на „музикантите” да влязат директно в Шампионската лига. Преди това сътвори нещо далеч по-запомнящо се. Върна се в голямата игра след като му трансплантираха бъбрек. Томашич и Класнич едва ли се познават, но и двамата ще ги помнят с добро в Левски и Вердер.

Стигаме и до най-големия. Оливер Кан приключи феноменалната си кариера. Вратарят и неговите изяви на терена едва ли трябва да бъдат обсъждани. Гигантът от Карлсруе сгъна цирка с победа. Е, вкараха му гол, но това едва ли е най-важното?
Всъщност за нас в България би трябвало да бъде. Онова движение с навеждането, му го причини наше момче. Валери Домовчийски имаше уникалния шанс да вкара последен на Оли Кан. Оттук-нататък на Валери и много други като него им остава да се доказват. Така както го направиха многократно онези от по-горните абзаци.